Нестинарството

 Нестинарството - се е родило като езически ритуал, изпълняван от древните траки. С танцуване върху жарта, изпадали в транс, посрещали настъпващото лято,

Нестинарството не е само атрактивна игра в жарава. Огнеходството несъмнено е съществен момент, но с това далеч не се изчерпва същността му. Нестинарството е и система от устойчиви през вековете вярвания и обредни действия по нестинарския календар, които се извършват от йерархично организирана общност.

Танцуващият нестинар е напълно отдаден и не е на себе си. Наблюдателите са отбелязали факта, че ако неочаквано на пътя му се препречвал някой, нестинарят проявявал агресивност и безцеремонно го отблъсквал със сила. Играещите върху жаравата имали ясното съзнание, че са обладани.

Нестинарски танц

Нестинарите се подготвят за танца, като цял ден стоят затворени в параклис, пазещ иконите на св. Константин и Елена и слушат тъпани и гайди, изпълняващи специалната нестинарска мелодия, след което нерядко изпадат в транс. Привечер изпълняват специалния си танц върху жарава. При танца винаги се държи с две ръце икона на св. Константин и Елена. Интересното е, че никога не нараняват или изгарят краката си.

 Кръст

Нестинарството или така наречено "ходене върху жар с боси крака" се е родило още преди Христа като езически ритуал, изпълняван от древните траки. След покръстването на България и приемане на християнската религия, ритуалът замира анатемосан от църквата като ерес.

Нестинарите пренасят на ръце през жаравата болни - за да се излекуват, деца и млади - за дълголетие.

Посветените нестинари разказват, че музиката те обзема, тъпанът отмерва пулса на сърцето , тялото отмалява и започваш да танцуваш в транс древния мистичен танц върху искрящите въглени.”

Чрез това прескачане на огъня и чрез ритуалния танц върху горящата жарава нашият мъдър народ разкрива двойнствената същност на огъня - той не е само зъл унищожител, а и покорен съзидател и зависи от човека как ще го ползва...

Огненият нестинарски танц се изпълнява на различни места в България, но традицията най-добре е съхранена в селата Българи, Резово и Бродилово в лоното на Странджа планина.

Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда. Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Свети Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са, като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

 Всички нестинари се молят на св.св.Константин и Елена . ... Вдишват начесто от тамяновия дим, докато се молят пред иконите на двамата светци.

 Нестинарка - Деси Жекова

Там главният нестинар прекадява иконите и другите нестинари и им предава духовната сила и вдъхновението на св. Константин. Те удрят тъпана и с гайда изсвирват специална нестинарска мелодия.

  Когато огънят стихне, останалата жарава (живите още въглени) се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. Константин и Елена. 

  В жаравата влизат боси нестинарите; това са само прихванатите, откъсналите се от околния свят, и най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня.

Нестинарството - така наречено „ходене върху жар с боси крака“, се е зародило още преди Христа като езически ритуал, изпълняван от древните траки. С танцуване върху жарта, изпаднали в транс, те посрещали настъпващото лято, възхвалявали името на бога Слънце, който носел със себе си огъня, и го молели да ги дари със здраве, успех и плодородие през годината. Нестинарската обредност обхващала почти цялата територия на Югоизточна Тракия, като това включва България - Странджа планина (селата Българи, Резово, Бродилово и др.), Турция (Бунархисар) и Гърция (Кости, Агио Яни, Ургас и др.).

Голямата атракция на шоуто е истински нестинарски танц върху жарава. Върху подвижен кръг на сцената е поставена допълнителна основа от метал и вата, върху нея е насипана пръст и след това е разстлана жаравата. Пожарни коли патрулираха пред НДК през цялата вечер. В жаравата влезе главният нестинар на България - Михаил Георгиев, под ритъма на българския фолклор

Нестинарите в състояние на транс влизат в кръга с подвиквания, като първият прекосява жаравата на кръст, след което в огнения кръг навлизат и другите нестинари. Особено характерна е ситната и равна стъпка, с която нестинарите ходят върху жаравата и въпреки това не нараняват краката си. След като ритуалният танц приключи, хората се хващат на Костадинското хоро за здраве.

Танцът с боси крака върху жарава е уникален обичай, изпълняван от определени общности, чиито покровители са св. св. Константин и Елена. Въпреки че нестинарството е свързано с целогодишни ритуални практики, върховият му момент е на 3 юни (по стар стил), когато е празникът на двамата светии.

Нестинарството се предава по наследство. Само главният нестинар може да предава на другите нестинари силата и вдъхновението.

Лицата им са бледи, а очите им притворени. Нестинарите казват, че изпадат в състояние на духовен транс по време на танците и се вярва, че могат да предсказват бъдещето.

В състояние, подобно на транс, местните жители на малкото странджанско село Българи все още танцуват боси върху горящите въглени така, както са го правили техните предци преди хиляда години.

Само определени хора могат да танцуват върху жаравата – обикновено те принадлежат към стари нестинарски фамилии, а нестинарството се предава с поколенията. Главният нестинар обикновено получава тази титла от своя баща или майка след тяхната смърт или когато вече остареят и не могат да танцуват.

 Танцуването върху жар, наречено нестинарство, представлява мост между миналото и бъдещето и показва един малък фрагмент от културното наследство на нашата нация.

В нея първи пристъпват най-старите практикуващи нестинари, които преди това обикалят жаравата три пъти, а след това я минават на кръст.

Нестинарството не е само атрактивна игра в жарава. Огнеходството несъмнено е съществен момент, но с това далеч не се изчерпва същността му. Нестинарството е и система от устойчиви през вековете вярвания и обредни действия по нестинарския календар, които се извършват от йерархично организирана общност. Носителите на нестинарската обредност са си изградили своя организация, наподобяваща църковната, със свои места и постройки, наречени конаци, икони, свещени култови предмети и имущество.

Ходенето по горещите въглени несъмнено е най-интересната част от този ритуал, но с него далеч не се изчерпва същността му. Нестинарството е изградена през вековете съвкупност от обреди и традиции, изпълнявани от йерархично организирана общност.

След покръстването на България и приемането на християнството за официална и единствена религия, ритуала замира анатемосан от църквата, забранен като ерес. Минават векове и хората ходещи върху жар, на които по ходилата им няма и следа от изгаряне, потънали в забрава в митовете и легендите.

Подготвянето на нестинарската жарава започва преди обяд. Задължително е тя да бъде разстлана в правилен кръг, около който по-късно се нареждат хората, за да наблюдават нестинарския танц. Привечер нестинарите заедно с епитропа (църковен настоятел) отиват в параклиса на св. св. Константин и Елена, където вдишват от тамяновия дим и се молят пред иконите.